Що е кръщене


Цялата християнска общност е въвела кръщенето за много важен ритуал. В миналото това свещено действие се е разбирало като задължителна практика, като заповед от Бог. Често се срещат разногласия по отношение на важността на това тайнство и начина на извършването му. Практиката е да се кръщават бебетата, като се напръскват или потапят в светена вода. В православната църква този ритуал е символ на присъединяването на бебе или възрастен човек към църквата, към Христос.

Има най-различни разбирания за значението на кръщенето. Например протестантите смятат, че свещеното действие е запазено за хора, които лично са взели избора да вярват в Иисус и да следват пътя Му. Други се придържат към презвитерианския възглед, като разглеждат това тайнство като публично посвещаване на покръстения в Божия завет. Всички въпроси относно кръщенето се обсъждат и разясняват в рамките на евангелизацията. Най-обсъжданият въпрос обаче остава дали свещеният ритуал трябва да се извършва на бебета на вярващи родители или само на хора, които лично взимат решението да се оповават на вярата в Христос през живота си. Покръстването на даден човек губи своя пълен смисъл, когато самия той не реши наистина да е вярващ и да се вслушва в Бог.

През Новия Завет се повелява кръщене на тези, които могат да се покаят истински и да се подчиняват на Иисус Христос. Твърди се, че този ритуал произвежда номинални апатични християни. Но ако те сами не продължиш по пътя на Бог това, че са кръстени не ги прави пълноценни християни. Това не означава, че практикуването на покръстването на бебета кара човек да е безпристрастен. Но се стреми в тази посока. За разлика от това, кръщенето на възрастни кара човека сам да вземе решение и да избере най-правилния път за него.

Позицията на покръстването на вярващ често се отхвърля, защото била противоречала на масовото мнение в цялата църковна история. Но има две неща, които трябва да бъдат казани в отговор на това. Евангелистите не могат да се обърнат срещу толкова свята църковна традиция, за да решат проблема. Също така християнинът не трябва да отменя традиционните перспективи, но може да го направи, ако те не са съответстващи с възгледите в Писанието – кръщенето съответства.